Старобългарски речник
левг҄тъ 
левг҄тъ -а м Левит, потомък на третия Яковов син Левий, член на израилтянското племе левити, посветени в служба на Бога при скинията и храма, където служели само стражи, певци и съдии по граждански дела [Бит 29.34; Чис 3.6—10; 18.2—7; Неем 13.13, 22; 2 Пар 30.22] такожде же  левъћтъ. бꙑвъ (въ) на томь мѣстѣ М Лк 10.32 З А СК егда посълашѧ ꙇюдѣ отъ ꙇлма. ꙇереѩ ꙇ левьћтꙑ З Йо 1.19А Изч М З А СК Гр Λευίτης левъћтъ левьћтъ левћітъ леѵћтъ леѹгтъ Нвб левит остар ВА