Старобългарски речник
лаꙗнь 
лаꙗнь -ꙗ ср Засада, преследване, измама да вдмъ же на господа ждове творꙙтъ лаан С 385.3 не босварьнꙑхъ (!) ждовъ. на съпаса раждꙁамо ꙁъло лꙗн [погр. вм. лаꙗнь, Север., с. 396, бел. под линия] С 396.9 на лаꙗн стааго мѫжа. да  ѹловвъ въꙁможетъ от странъ тѣхъ прогнат С 514.27 Изч С Гр ἐνέδρα лаан лаꙗн лꙗньіе Нвб лаене, кучи лай ’хулене говорене против някого’ ОА ВА НГер ЕтМл АР