Старобългарски речник
ласкат 
ласкат -ласкаѭ -ласкаш несв Служа си с ласкателство а дрѹго аше (!) ьст отъ црѣ  санꙑ прмете.  тъмамі прмꙑшл҄ен. ласкааше ѧ С 87.7 Изч С Гр καταστρατηγέω Нвб лаская ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР АР