Старобългарски речник
лаодк҄ꙗ 
лаодк҄ꙗ -ѩ ж МИ Лаодикия [с по–старо име Диосполис] — град във Фригия [Мала Азия]. Обновен между 266—246 г. от Антиох II и наречен по името на съпругата му Лаодика [дн. развалини близо до гр. Денизли, Турция] дна отъ мьн сѫштхъ въ лаодк҄. вь пскѹп градѣ С 233.1 Изч С Гр Λαοδίκεια