Старобългарски речник
ланта 
ланта -ꙑ ж Ланита, страна на лице, буза, челюст нъ аще кто тѧ ѹдартъ въ деснѫѭ лантѫ. обрат емѹ  дрѹгѫѭ М Мт 5.39 З.Срв. К 4а 33 ов же ꙁа лантѫ ѹдаршѧ М Мт 26.67 З,А, СК. Срв. Йо 18.22А, СК;СЕ 48а 4 ꙇ слѹгꙑ бѭште ꙁа лантѫ прѣѩсѧ  М Мк 14.65 З бѭштюмѹ тѧ въ лантѫ. пода дрѹгѹѭ М Лк 6.29 З мол ꙁа бѭщѧѩ тѧ по лантѣ СЕ 89b 5  акꙑ сьребро слъꙁꙑ вьрꙙштꙙ капаахѫ по лантама на ꙁемьѭ С 397.26 вждь м лантама ѹдараньꙗ С 469.8 плешт сво даꙗше на ранꙑ ...  лантѣ сво на ꙁаѹшеньꙗ С 481.4 М З А СК СЕ К С Гр σιαγών παρειά Нвб ланита остар поет ОА ВА Дюв НГер ЕтМл БТР РРОДД ДА