Старобългарски речник
ламеховъ 
ламеховъ прил притеж ЛИ Ламехов, на Ламех — син на Матусаил и баща на старозаветния патриарх Ной [Бит 5.25, 28—31] снъ сꙑ ѣко мьнмъ бѣ. ꙇосфовъ ... ноевъ. ламеховъ М Лк 3.36 З Изч М З Гр τοῦ Λάμεχ От евр ЛИ Lāmek