Старобългарски речник
лакъть 
лакъть - м 1. Лакът, средната става на ръката  лактꙑ ѳомѫ потꙑкаахѫ  намаꙗахѫ ома С 502.17 2. Лакът — мярка за дължина, равна на две педи кто же отъ васъ пекꙑ сѧ. можетъ прложт тѣлесе своемь лакоть еднъ М Мт 6.27 З,А, СК. Срв. Лк 12.25 М З не бѣшѧ бо далее отъ ꙁемлѧ. нъ ѣко дъвѣ сътѣ лактъ. влѣкѫште мрѣжѫ рꙑбъ М Йо 21.8 З А СК  прѣлож сꙙ въ ꙁм велкъ. ꙗко седмь десꙙтъ лакътъ С 173.24—25 а въ длъготѫ два десꙙт т пꙙт лакътъ С 230.13 М З А СК С П2 Гр πῆχυς ἀγκών лакоть лактъ лакътъ Нвб лакът ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА лакет диал ДА