Старобългарски речник
лаꙁаръ 
лаꙁаръ -а м ЛИ 1. Лазар — ученик и приятел на Исус, брат на Марта и Мария. Пр. на шестата събота от великия пост и на 17 октомври еѩже братръ ла(ꙁа)рь болѣаше М Йо 11.2 З,А, СК. Срв. С 313.2 люблѣаше же с мартѫ  сестрѫ еѩ  лаꙁарѣ М Йо 11.5 З А СК лаꙁаръ дрѹгъ нашъ ѹсъпе М Йо 11.11 З,А, СК. Срв. С 313.26 повел да въстанетъ лаꙁарь С 309.19 2. Лазар — беднякът от притчата за бедния Лазар в евангелието от Лука нщъ же бѣ еднъ менемъ лаꙁаръ М Лк 16.20 З А СК ѹꙁьрѣ аврама ꙁ далее  лаꙁарѣ на лонѣ его М Лк 16.23 З А СК посъл лаꙁарѣ М Лк 16.24 З А СК 3. Лазар — християнин, умр. мъченически в Персия заедно с Йона, Варахисий и др. по времето на Шапур [Сапор] II [309—379 г.]. Пр. на 28 март свꙙтꙑмъ же мѫенкомъ... мена сѫтъ с. ꙁанѳас. лаꙁаръ С 256.13 Срв. С271.6—7 М З А СК Е С Гр Λάζαρος Срв евр ’El ‘āzār ’господ ще помогне’ лаꙁарь лаꙁоръ Нвб Лазар м ЛИ Лазарина ж ЛИ Лазе м ЛИ Лако м ЛИ Лаков ФИ СтИл,РЛФИ Срв Лазар, Лазаровден, Лазарица, Лазарова събота ’народен и църковен празник’ ОА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР Лазарица МИ Лазаркинци МИ ЙЗах,Кюст.кр Лазар МИ Лазарци МИ СНМБ