Старобългарски речник
лад 
лад -ѩ ж Ладия, лодка ꙇ та въ лад ꙁавѧꙁаѭшта мрѣжѧ М Мк 1.19 З ꙇ оставльша отъца своего ꙁеведеа въ лад съ наемънкꙑ М Мк 1.20 З  ѣкоже бѣ въ лад. ꙇ нꙑ же ладѩ бѣахѫ съ нмь М Мк 4.36 З влънꙑ же вьлвахѫ сѧ въ ладѭ М Мк 4.37 З ꙇ вълѣꙁъше въ ладѭ ѣдѣхѫ на онъ полъ морѣ М Йо 6.17 З плѹ сѹсъ море богъ въ алд С 428.21 не бꙑ въꙁмоглъ лѫкавꙑ врагъ акꙑ въ алꙿдꙑ ѫтьлѣ С 522.8 Изч М З С Гр πλοῖον σκάφη алд алꙿді галꙗ Нвб ладия ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл ЕтБАН БТР АР ДА лагя диал ДА