Старобългарски речник
лавръ 
лавръ -а м ЛИ Лавър — християнин, умр. мъченически заедно с брат си Флор в Илирия [II в.]. Пр. на 18 август мⷺца авгⷭ҇ ѕ҃ꙇ҃ стѹю мⷱкѹ флора  лавра А 152а 14 Изч А Гр Λαῦρος От лат