Старобългарски речник
к҄ѵрѣннъ
к҄ѵрѣннъ
-а
м
МИ
Киринянин, киринеец, жител на Кирена [Кириния, Киринея — град в пров. Либия, Северна Африка]
ꙇ ꙁадѣшѧ ммо ходѧштѹ едномѹ смонѹ кѵрѣннѹ грѧдѫштю съ села
М
Мк 15.21
Изч
М
З
Гр
Κυρηναῖος