Старобългарски речник
к҄ѵръ
к҄ѵръ
-а
м
ЛИ
Кир — християнинлечител от Канопа [дн. АбуКир в Египет], умр. мъченически заедно с Йоан от Едеса по времето на имп. Диоклециан [284—305 г.]; Пр. на 31 януари [Кир и Йоан] и 28 юни [пренасяне на мощите]
мⷺца тоⷢ҇ ћ҃а҃ стѹю юⷣ҇творцю кѵра оана
А
141b 8
мⷺца юⷩ҇ ҃ѕ҃. обрѣтене мощ кѵра оаⷩ҇
А
149b 23
кѵр ї оанъ
П4
Изч
А
П4
Гр
Κύρος
кѵр
Нвб
Кир
ЛИ
ОА