Старобългарски речник

к҄ѵронъ

к҄ѵронъ -а м ЛИ Кирион — един от 40–те кападокийски войнихристияни, умр. мъченически в Севастия, Мала Армения [ок. 320 г.] по времето на имп. Лициний [308—324 г.]. Пр. на 9 март стꙑ курѡнъ глагола С 71.28 ѹаахѫ сꙙ отъ стааго курѡна С 72.5—6 наꙙ стꙑ куріѡнъ пѣт С 75.15 стъ ... кѵріонъ ТН С ТН Гр Κυρίων курѡнъ куріѡнъ кѵріонъ