Старобългарски речник
к҄ѵрнѣннъ 
к҄ѵрнѣннъ -а м МИ Киринянин, киринеец, жител на Кирена [Кириния, Киринея — град в пров. Либия, Северна Африка]  ꙁадѣшѧ. м (!) могрѩдѫщѹ етерѹ смонѹ кѵрінѣннѹ. грѩдѫщѹ. съ села А Мк 15.21 СК егоже крстъ ꙁадѣшѧ кюрнѣннѹ СЕ 50а 12 Изч А СК СЕ Гр Κυρηναῖος кернѣннъ кюрнѣннъ кѵрінѣннъ