Старобългарски речник
к҄ѵрнѣ 
к҄ѵрнѣ -ꙗ м МИ Киринянин, киринеец, жител на Кирена [Кириния, Киринея — град в пров. Либия, Северна Африка] ꙇ ѣко  повѣсѧ емъше смона едного кѵрнѣа грѧдѫшта съ села М Лк 23.26 Изч М З Гр Κυρηναῖος