Старобългарски речник
к҄ѵрлъ 
к҄ѵрлъ -а м ЛИ 1. Кирил Ерусалимски [315—386 г.] — дякон и презвитер [от 345 г.] в Ерусалим, после Ерусалимски епископ [351—386 г.]. Един от т. нар. “църковни отци”. Пр. на 18 март събрашꙙ же сꙙ кѹпносѫштꙙѧ вѣрꙑ. отъ алеѯандрѧ тмоѳе. отъ ерѹсалма же курлъ С 201.11 2. Кирил Александрийски [умр. 444 г.], александрийски патриарх [412—444 г.] — ранновизантийски църковен деятел и мислител, взел активно участие в догматическите спорове по християнски въпроси, един от т. нар. църковни отци. Пр. на 18 януари, 9 и 27 юни мⷺца тоⷢ҇ ѕ҃ꙇ҃ стѹю оцю наⷲ҇ю аѳаⷩ҇сѣ  кѵрла архппа александрѩ А 141а 19 мⷺца юⷩ҇ .҃ж҃. стаⷢ оца наⷲ҇ кѵрла архппа александрьска А 149b 21 3. Кирил — монашеското име на славянския апостол и просветител Константин Философ [826/827, Солун—14.II.869 г., Pим]. Заедно с брат си Методий, Кирил е създател на славянската азбука, основоположник на българския книжовен език, на старобългарската и на славянските литератури. Пр. на 14 февруари [Преставление на св. Кирил] и 11 май [Св. св. Кирил и Методий] мⷺца тоⷢ҇ г҃ꙇ҃ стааго оца наⷲ҇ кѵрла флософа А 142b 12 браⷮ҇ прⷣ҇го кѵрла флософа А 145b 22—23 4. Кирил — един от 40те кападокийски войнихристияни, умр. мъченически в Севастия, Армения [ок. 320 г.] по времето на имп. Лициний [308—324 г.]. Пр. на 9 март а се мъ мена. дометꙗнъ ... курїл С 69.13 Изч А С Гр Κύριλλος курлъ курїл Нвб Кирил ЛИ НГер СтИл,РЛФИ Кирилов ФИ СтИл,РЛФИ