Старобългарски речник
к҄ѵркъ 
к҄ѵркъ -а м ЛИ Кирик — дете, умр. мъченически заедно с майка си Юлита [ок. 304 г.] в Тарс, Киликия. Пр. на 15 юли мⷺца юⷧ҇ д҃ꙇ҃. стаго мⷱка кѵрка А 150b 24 Изч А Гр Κήρυκος Нвб Кирик ЛИ НГер