Старобългарски речник
кѫдѣ 
кѫдѣ нареч 1. Къде, откъде, где тогожде накаꙁаньѣ. кѫдѹ же лі раꙁліъе бꙑстъ К 6а 14—15 а тꙑ кѫдѹ аре блаꙁньное навꙑ кѫдѹ ѹвѣдѣ ꙗже проповѣдаш С 511.30, 512.1 2. Като съюз. Въвежда подчинени допълнителни изречения: откъде, през къде, по какъв начин, как ꙇ не обрѣтъше кѫдѫ вънест () народомъ. въꙁлѣꙁъше на храмъ М Лк 5.19 З А СК  не обрѣтъ кѫдѹ съвратт сꙙ къ пештерѣ С 289.18 М З А СК К С Гр πόϑεν ποίας διὰ ποίας ὁδοῦ кѫдѹ кѫдѫ Нвб къду диал НГер МлБТР къде ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл МлБТР БТР АР ДА