Старобългарски речник
кꙑень 
кꙑень -ꙗ ср Високомерие, възгордяване, славолюбие дѹш прокѹдьнꙑхъ страст схъ. бѣжмъ кꙑенꙗ гоже дѣлꙗ прьво сьпаде. старѣшна беспльтънꙑхъ С 340.7 бѣжмъ кꙑенꙗ  славꙑ. мже стнꙑ постжен прогонмо стъ С 340.12 Изч С Гр κενοδοξία οἴησις кꙑен Нвб Срв кичене ВА НГер ЕтМл МлБТР