Старобългарски речник
кꙑпѣт 
кꙑпѣт -кꙑплѭ -кꙑпш несв 1. Кипя, бликам, клокоча ꙇ сътворь драгааго камене. кꙑпѧщю водѫ. ꙇстоьне благодѣтьнꙑ СЕ 21b 3 2. Прен. Блестя, гордея се с нещо, преизпълнен съм с нещо, имам нещо в изобилие богатъствомъ же  слѹтмъ родтел҄ьскꙑмъ кꙑпꙙштьмъ С 278.20—21 Изч СЕ С Гр κομάω Нвб кипя несв кипна св кипвам несв ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл МлБТР БТР АР ДА