Старобългарски речник
кꙑжьде
кꙑжьде
-каꙗжьде
-кожьде
местоим
неопр
Всеки, който и да е
обьꙁраѧ коегожꙿде пꙑтаѧ
С
502.25—26
отъ коѧжде вьс вꙑсокааго рад добрааго жтꙗ го
С
549.18
о комꙿжде бо окꙑ о себѣ пеааше сꙙ
С
557.15—16
Изч
С
Гр
ἕκαστος
кꙑжде
Нвб
Ø