Старобългарски речник
къто 
къто -кого местоим съюз въпр I. местоим 1. Кой, кого — в пряк въпрос при живи същества онъ же рее мъ. кто естъ отъ васъ л҃вкъ. ꙇже матъ овьѧ едно М Мт 12.11 З рее мъ платъ. кого хощете отъ обою отъпѹштю вамъ М Мт 27.17 З А СК ѣко кото [погр. вм. къто, Север., с. 20, бел. под линия] бъ раꙁвѣ гѣ СП 17.32 ꙇл кто плаѧ сѧ ꙇ прпадаѩ. къ враев семѹ. не ѹбалѹетъ сѧ СЕ 84а 2 къто насъ раꙁлѭітъ отъ любьве бжꙇ К 3а 11 то сꙙ надѣш. л на кого ѹпꙿваш глагол҄ м С 153.10 Какъв [що] — в пряк въпрос. лвц же юдішѧ сѧ глще. къто сь естъ ѣко вѣтр  море послѹшаѭтъ его М Мт 8.27 З комѹ ѹподоблѭ родось. подобенъ естъ дѣтщемъ сѣдѣштемъ М Мт 11.16 З 2. Някой [си], който и да е, всеки [ къто често се придружава от аще, аще бо, да аще, ꙗко аще, да, нъ, ꙗко, гда, да, което засилва неопределеността] нъ аще кто тѧ ѹдартъ въ деснѫѭ лантѫ. обрат емѹ  дрѹгѫѭ М Мт 5.39 З. Срв. К4а 32 л како можетъ къто вьнт въ домъ крѣпъкааго М Мт 12.29 З егда ꙁъванъ бѫдеш цѣмъ на бракъ. не сѧд на прѣдьнмь мѣстѣ М Лк 14.8 З А глахѫ же ѹенц къ себѣ. еда кто прнесе емѹ ѣст М Йо 4.33 З A ꙇ тꙑ глеш ѣко аште кто слово мое съблюдетъ. не матъ въкѹст съмрът въ вѣкъ М Йо 8.52 З отъ вѣка нѣстъ слꙑшано. ѣко кто отвръꙁе о слѣпѹ рожденѹ М Йо 9.32 З А дашѧ бо архере ꙇ фарсѣ ꙁаповѣдь. да аште кто оштѫттъ і къде бѫдетъ повѣстъ да мѫтъ ꙇ М Йо 11.57 З аште кто въ мьнѣ не прѣбѫдетъ. ꙇꙁвръжетъ сѧ вонъ ѣкоже роꙁга  ꙇсъшетъ М Йо 15.6 З А СК аще бо кто вдтъ тѧ м(ѫ)ща раꙁѹмъ въ трѣ(б)щ() въꙁлежѧща Е 3а 17 аще кꙿто мъꙁдѫ вьꙁъметъ отъ кого. постт сѧ ꙁа нь СЕ 104а 1 аще комѹ ѹмьретъ дѣтщь некръщенъ СЕ 104b 9 ꙁарее мѹ да нкꙿдеже сꙙ не ꙗвтъ. н пакост сътвортъ комѹ С 36.26 алеѯандръ къбо (погр. вм. къто, Заимов, Капалдо, с. 279, бел. под линия) го лѫкавъ мѫжь рее. послѹша насъ піон С 130.6 въ то же врѣмꙙ арꙗнъ кꙿто нарцамъ. старѣшна бѣаше въ пѹстѣѣмъ градѣ нарцамѣѣмъ С 146.7 ремꙗ кꙿто вонъ днъ отъ стрѣгѫштхъ го рее к н҄емѹ С 152.2 ꙗко отъ дьн҄ешьнꙗаго дьне аште да сꙙ обрꙙштетъ кто отъ васъ вънѫтрь града събраѧ въ цръкв правовѣрнꙑхъ С 199.24 не бо хотѣхꙿ дабꙑ кто ѹвѣдѣлъ танꙑ сеѧ С 288.2 гораш бо лютаꙗ с работа бꙑваатъ. гда кто  работаѧ радѹтъ сꙙ С 447.15 II. Като съюз. 1. Въвежда подчинени определителни изречения: който  аще къто пометъ тѧ по слѣ. попьрще едно. ꙇд съ нмь дьвѣ М Мт 5.41 З страшенъ кꙿто мꙿнꙙ сꙙ ратꙿнкъ мъ сꙑ  гѹбтел҄ь С 35.24—25 пѫтꙿнкъ же кꙿто ммодꙑ.  мьнꙙ бл҄ꙋдомѫ вдѣвъ н҄вѫ добрѫ  плодънѫ С 40.25 2. Въвежда подчинени допълнителни изречения: кой, който съ аште б бꙑлъ пркъ. вѣдѣлъ б ѹбо кто  какова жена пркасаатъ сѧ емь. ѣко грешнца естъ М Лк 7.39А съꙁрахѫ же сѧ междю собоѭ ѹенц. не домꙑслѧште о комь глетъ М Йо 13.22 З првед кто.слꙑша кто л тѹ стоꙗ С 241.22 не ... къто οὐδείς Никой ꙇ въ домъ въшедъ. не хотѣаше да б  къто юлъ. ꙇ не може ѹтат сѧ М Мк 7.24 З къто любо Който и да е; всеки, който реетъ кто любо тънъа вдꙙ. абь томѹ ꙁвѣштанѹ бꙑт С 546.4 М З А СК Б ЗП Н У Е СП СЕ К С Р X Гр τίς τὶς ὅστις ὁ ποταπός ὅς [вар. ἄλλος] кто к’то хто кото Нвб кто остар книж ВА Дюв МлБТР