Старобългарски речник
късьнѣт 
късьнѣт -къшнѭ -къснш несв Закъснявам, не идвам навреме, забавям се, бавя се кьснтъ мо гнъ прт М Мт 24.48 Срв.Лк 12.45 М кьснѧщѹ же женхѹ М Мт 25.5 ꙇ юждаахѫ сѧ еже къшнѣаше тъ въ цръкъве М Лк 1.21 Изч М Гр χρονίζω кьснѣт Нвб къснея, късня̀ ОА ВА НГер ЕтМл МлБТР