Старобългарски речник
кънѧꙃь 
кънѧꙃь -а м Княз, владетел, господар, управник, началник вѣсте ѣко кънѧꙁ ѩꙁкъ ѹстоѩтъ мъ.  велц обладаѭтъ малꙑм М Мт 20.253I платъ же соꙁъвавъ архереѩ  кънѧꙁѧ  люд М Лк 23.13 З добро естъ ѹпъват на гѣ. неже ѹпъват на кънѩѕѩ СП 117.9 вꙑ ате вдѣт кꙿнꙙꙁа маловрѣменьна С 19.23 маѯмъ кнꙙꙁъ рее С 102.11 Велможи, знатни хора. егда родъ рождъствѹ своемѹ веерѭ творѣаше кънѧѕемъ свомъ  тꙑсѫштьнкомъ М Мк 6.21 З A кънѧꙃь мра сего ὁ ἄρχων τοῦ κόσμου τούτου Владетелят на този [тленния] свят, Дяволът нꙑнѣ кънѧѕъ мра сего ꙁгънанъ бѫдетъ вонъ М Йо 12.31 З,А, СК. Срв. Йо 14.30 М,З, А, СК;Йо 16.11 М З А СК М З А СК Б О Е СП СЕ К С Пр Гр ἄρχων ἡγεμών μεγιστᾶνες βασιλεύς τύραννος κόμης δήμιος кънѧѕъ кнѧѕъ кьнѧѕь кънѧꙁь кънѩѕь кнѩѕь кꙿнꙙꙁъ кнꙙꙁъ кнѧꙃъ кнꙙꙁь кьнѧꙁъ кьнѧꙁь Нвб княз ОА Дюв НГер ЕтМл БТР АР кнез ’кмет’ диал ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл МлБТР БТР АР ДА Срв Княз Александрово МИ ПК,Пр. в им