Старобългарски речник
кънѧжь
кънѧжь
прил
притеж
Княжески, на княза, владетеля, управителя
ꙇ пршедъ съ въ домъ кънѧжь
М
Мт 9.23
З
А
СК
вьꙁвратвъ же сꙙ камꙑкъ на лце кнꙙже съкрѹш мѹ вьсе лце
С
74.15
не послѹшаѭштѹ же стѹѹмѹ алеѯандрѹ. ѹвѣштанꙗ кнꙙжа
С
162.11
ꙁбавьѭ тꙙ отъ рѫкѹ кнꙙжѹ
С
162.21
ꙁде вь слѣдъ състольнка кнꙙжа
С
234.1
М
З
А
СК
С
Гр
τοῦ ἄρχοντος
τοῦ ἡγεμόνος
τοῦ κόμητος
кнꙙжь
кьнꙙжь
Нвб
Срв
княжески
ОА
ЕтМл
МлБТР
БТР
АР
Княжева махала
МИ
Княжево
МИ
СНМБ