Старобългарски речник
кън҄жьнъ 
кън҄жьнъ -ꙑ прил Книжен, който се отнася до книга въ съвтъцѣ кънінѣемъ (погр. вм. къніжьнѣемъ Север., с. 52, бел. под линия) пшетъ СП 39.9 На Светото писание, който се отнася до Светото писание.  отронкꙑ ꙁакона събраш. а стово гроꙁновь бърат. попѹшташ.  въ кн҄жънꙑхъ рѹдахъ. въ пѹстошъ бьдш С 335.3 Изч СП С Гр τοῦ βιβλίου τοῦ γράμματος кн҄жънꙑ Нвб книжен ОА ВА Дюв НГер ЕтМл МлБТР БТР АР