Старобългарски речник
кън҄гъ 
кън҄гъ -ѧ м У евреите — книжник, законоучител, познавач на Стария завет горе вамъ кънгъѩ.  фарсѣ. ꙇ ѵпокрт М Мт 23.13 ЗI. Срв. Мт 23.14 М,ЗI;Мт 23.15 М,ЗI;Мт 23.23 М ЗI се аꙁъ сьлѭ кь вамъ прркꙑ.  прѣмѫдръ  кьнігьіѩ А Мт 23.34 ЗI лѣпо же бѣ намъ правꙿдѫ ꙁлха мѣт. пае кн҄х  фарсе С 135.25 отъбѣжвѣ кнгъ прѣштеньꙗ С 472.9—40 Изч М З А С Гр γραμματεύς кьнігьі кнгъ кн҄х Нвб Ø