Старобългарски речник
къкън҄ь
къкън҄ь
-ꙗ
м
Пищял, прасец на крака
пакꙑ не благоволтъ гь въ къкъню мѫжьскѹ. да не хвалтъ сꙙ слънꙑ въ крѣпост сво
С
546.13—14
Изч
С
Гр
κνήμη
Нвб
Срв
кък, къка
ж
диал
ДА