Старобългарски речник
къꙁнь
къꙁнь
-
ж
Козни, зла умисъл, интрига, измама, хитрост, лукавство, коварство
побѣждаѭштѹ твоѧ пронꙑрвꙑѧ къꙁн
С
12.27
непобѣдн сѫште о къꙁнехъ
С
100.3
то же сотонньскꙑмъ къꙁнемъ протвьꙗѧ сѧ творѣаше
С
516.28
вь поганьскъѩ къꙁн юже не ходте
Р
II 3.37—II 4.1
Изч
С
Р
Гр
τέχνη
μηχανή
μηχάνημα
μεϑοδεία
Нвб
Срв
козни
книж
остар
ОА
ВА
ЕтМл
МлБТР
БТР
АР
РБЕ