Старобългарски речник
къде 
къде нареч съюз I. нареч 1. Къде, на кое място — в пряк въпрос ѹтелю. къде жвеш М Йо 1.39 З къде нꙑнѣ сѫтъ. въерашънѧѩ млъвꙑ  глас К 12b 9 ꙇ къде прѩт пакꙑ ꙁракъ сво СЕ 34а 20 кꙿде стъ сестра твоꙗ ѭже тꙑ мѣнш дѣвѫ сѫштѫ С 4.15 кде т сьмрьт жꙙло кде т аде побѣда С 487.5 2. Някъде си ꙇ се къде вь сіоновѣ градѣ. цсрѣ велкаго. вь немьже сътвор спсенье по срѣдѣ ꙁемлѧ К 13b 24 Срв. С450.29  аште кде оставьна бꙑвааше кость свѣтомъ ꙗвьꙗше сꙙ С 81.8 3. Как, по какъв начин, някак си  како посрѣдьн҄ѫ стѣнѫ раꙁор.  кде лютааго ꙁмꙗ осѫд С 463.3 4. Никога, нито веднъж вь нѭже въходѧшта обрѧштета жрѣбѧ првѧꙁано. на неже нктоже къде отъ лкъ не вьсѣде М Лк 19.30 З II. съюз 1. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за място: където, дето отде кде любꙑ жветъ С 404.29 2. Въвежда подчинени определителни изречения: дето, който вѣдꙑ мѣсто кꙿде жветъ свꙙтꙑ савнъ С 145.20 достонъно же  оного вьꙁскат. кде глагола по трехъ дьнехъ въстанѫ С 440.19 тако же вьнде пльтьѭ. кде бѣ божьствомъ С 501.13 3. Въвежда подчинени допълнителни изречения: къде а снъ лскꙑ не матъ къде подъклонт главꙑ М Лк 9.58 З,А, СК. Срв. К 6а 23—24 С416.9 С432.25 С453.5 С454.29 повѣждь м къде  ес положлъ М Йо 20.15 М З А СК О СП СЕ К С Р X МЛ Гр ποῦ πῶς πώποτε ὡς ἐν ᾧ ὅπου τοίῳ τόπῳ τίς πόϑεν кде кьде къді Нвб къде ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл МлБТР БТР АР ДА Срв де