Старобългарски речник
кѹꙗт 
кѹꙗт -кѹꙗѭ -кѹꙗш несв Мърморя, роптая, негодувам не могѫ старьца ꙁьрѣт подъ обѫꙁомъ кѹꙗѭшта С 242.16 Изч С Гр γογγύζω Нвб Срв куям ’карам се, роптая’ диал ДА