Старобългарски речник
кѹцꙗ 
кѹцꙗ -ѩ ж Коливо, варена пшеница [жито] с мед или захар за помен на починал или в чест на светец же  посълала госпожда велкаꙗ съ кѹцѭ С 120.30  съребрънꙑ блюдъ же т бѣ посълала съ кѹцѭ блаженаꙗ сава (!) мат твоꙗ С 122.11—12 Изч С Гр τὰ βρεκτά Нвб Срв куча̀ ’варено жито’ диал НГер ЕтМл