Старобългарски речник
кѹтонъ 
кѹтонъ -а същ ЛИ Кутон — име на зъл дух, демон дрѹгꙑ глаголааше аꙁъ смъ кѹтонъ С 53.1 Изч С Гр Κουττόνιος