Старобългарски речник
кѹстодꙗ 
кѹстодꙗ -ѩ ж Стража, караул, пазачи рее мъ платъ мате кѹстодѭ дѣте ѹтвръдте ѣкоже вѣсте М Мт 27.65 З А ꙁнаменавъше камень съ кѹстодеѭ М Мт 27.66 З А се едні отъ кѹстодѩ пршедъше въ градъ М Мт 28.11 З А СК хотѣаше ѹмрьтвт кѹстодѭ С 472.30 Изч М З А СК С Гр κουστωδία От лат custodia Нвб Ø