Старобългарски речник
кѹпьносѫщь
кѹпьносѫщь
-ꙗ
ср
Единосъщие; православното учение за единосъщието на Бог–Отец, Бог–Син и Свети дух
волмъ аранъскѫѭ вѣрѫ неже къ кѹпносѫштю прложт сꙙ
С
202.2
Изч
С
Калка от
гр
τὸ ὁμοούσιον
кѹпносѫшт
Нвб
Срв
купно и същност
ОА
ВА
