Старобългарски речник
кѹпъ 
кѹпъ м Куп, множество [от неща или хора] н кѹпа дѣꙗт. н сватъбꙑ Е 20а 8 кꙑ кѹпъ бол҄ї стъ плѣвънꙑ л л пꙿшеньнꙑ С 127.22 Изч Е С Гр σωρός Нвб куп ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА Срв Купен МИ Купеница МИ ЙЗах,Кюст.кр Купат МИ ЙЗ,МИПир Купището МИ ГХ,МИМ