Старобългарски речник
кѹплꙗ 
кѹплꙗ -ѩ ж 1. Търговия, купуване, сделка овъ на село свое овъ на кѹплѭ своѭ М Мт 22.5 ЗI, А. Срв. СЕ 106а 22 о неі же тꙑ съвѣтъ творіші. ꙇ бестѹдънѫѭ кѹплѫ К 5b 36 гла мъ ѹвѣштаваѧ не даꙗт дара бжꙗ на кѹпл҄ С 518.15 Занятие, занимание, работа. (вонъ) бꙑваѧ обѧ(ꙁ)аетъ сѧ кѹпѣмї жтскам Е 1а 1—2 2. Пазар, тържище  отъ кѹплѧ аште не покѫплѭтъ сѧ не ѣдѧтъ М Мк 7.4 кѹплѭ дѣꙗт [сътворт] πραγματεύομαι, διαπραγματεύομαι Търгувам кѹплѫ дѣте доньдеже прдѫ М Лк 19.13 З А да ѹвѣстъ какѫ кѹплѭ сѫтъ сътворл М Лк 19.15 З А Образно. кѹпл҄ѫ сътворшꙙ съ небесскꙑм дѣлꙑ С 55.9 М З А Е СЕ К С Гр ἐμπορία πραγματεία συνάλλαγμα ἀγορά кѹпьꙗ Нвб Срв купля остар купия диал купло диал купило диал ОА ВА Дюв НГер ЕтМл МлБТР АР ДА