Старобългарски речник
кѹмръ 
кѹмръ -а м Кумир, идол не жьрѫ кѹмремъ беꙁꙿдѹшънꙑмъ нъ богѹ свомѹ С 23.9  огн҄ь попал҄ꙗѧ врагꙑ своѧ. же кѹмрꙙ ьтѫтъ акꙑ бгꙑ С 28.29 ѹстръмшꙙ сꙙ  съкрѹшшꙙ кѹмрꙙ С 35.17 кѹмръ жрьтвьнꙑ εἰδωλόϑυτον Жертвено животно дмос же стоꙗаше дръжꙙ кѹмрь жрътвънꙑ С 138.24—25 къ кѹмромъ нѹдт εἰδωλολατρεῖν ἀναγκάζω Принуждавам към идолопоклоничество рьцѣмъ кꙑѧ прѣобдѣхомъ. кꙑѧ отъгънахомъ ... кꙑѧ л къ кѹмромъ нѹдхомъ С 126.30—127.1 С Гр εἴδωλον ξόανον δαίμων ἀνδριάς κίβδηλον ἄγαλμα кѹмрь Нвб кумир ОА ВА ЕтМл МлБТР БТР АР