Старобългарски речник
кѹкѹл҄ь
кѹкѹл҄ь
-ꙗ
м
Черна гугла, качулка, която се носи от монах с висок чин
браⷮ҇ наⷲ҇ сь мⷬ҇ѧ. премⷧетъ кокѹль
СЕ
97а 4—5
ѡ немьже лежѧ. кѹкѹль же съмѣренью. шлѣмъ спнью положь
СЕ
99а 9
моⷧ егꙿда сънѧт кѹкѹль
СЕ
100а 8
а се женамъ кѹкѹлю сънѧт
СЕ
100а 25
Изч
СЕ
Гр
κουκούλλιον
От
лат
cuculla
кокѹль
Нвб
кукул
диал
ОА
ВА
Дюв
НГер
ЕтМл
ДА
Кукуля
МИ
Кукулът
МИ
Кукалйето
МИ
Кукала
МИ
Кукулят
МИ
ГХ,МИМ