Старобългарски речник
кѹкѹл҄ь 
кѹкѹл҄ь -ꙗ м Черна гугла, качулка, която се носи от монах с висок чин браⷮ҇ наⷲ҇ сь мⷬ҇ѧ. премⷧетъ кокѹль СЕ 97а 4—5 ѡ немьже лежѧ. кѹкѹль же съмѣренью. шлѣмъ спнью положь СЕ 99а 9 моⷧ егꙿда сънѧт кѹкѹль СЕ 100а 8 а се женамъ кѹкѹлю сънѧт СЕ 100а 25 Изч СЕ Гр κουκούλλιον От лат cuculla кокѹль Нвб кукул диал ОА ВА Дюв НГер ЕтМл ДА Кукуля МИ Кукулът МИ Кукалйето МИ Кукала МИ Кукулят МИ ГХ,МИМ