Старобългарски речник
кѹдт 
кѹдт -кѹждѫ -кѹдш несв Хуля, ругая, злословя о н҄хъже пѣт  благодѣть въꙁдаꙗт. кѹдꙙтъ  богосварнц бꙑваѭтъ С 339.12 Изч С Гр δυσφημέω Нвб кудя, кудим диал ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл МлБТР АР ДА