Старобългарски речник
крѫгъ 
крѫгъ -а м 1. Кръг [образно] вьꙁьр на крѫгъ вьсел҄енꙑѧ. колко вьс  колко градъ. колко мѣстъ. колко ѧꙁꙑкъ С 430.30 блѫднцѫ плакавьшѫ сꙙ. вь небесъскꙑ крѫгъ наставьꙗше С 473.22 2. Кръговрат тꙑ отъ етꙑръ стѹх тварь съставль. етꙑръм врѣменꙑ. крѫгъ лѣтѹ вѣньалъ ес СЕ 4а 2 3. Като нареч. крѫгомь тв ед κύκλῳ, περικύκλῳ Наоколо, около, в кръг прнесеномъ же бꙑвъшемъ дръвомъ.  крѫгомъ гладъше С 141.14  повелѣшꙙ слѹгамъ да одерѫтъ грѫгомь (погр. вм. крѫгомь, Север., с. 268, бел. под линия) вьсѫ главѫ го С 268.18  дъждъ велкъ сънесе. над н҄м тъьѭ  крѫгомъ С 568.18 Изч СЕ С Гр κύκλος Нвб кръг, круг диал крог диал ОА АК НТ Дюв НГер МлБТР БТР АР ДА