Старобългарски речник
крьщень 
крьщень -ꙗ ср 1. Кръщение [тайнство за присъединяване към християнството] можета л пт ашѫ. ѭже аꙁъ мамъ пт. л кръштене еже аꙁъ кръштаѭ сѧ кръстт сѧ М Мт 20.22 ЗI ꙇ вьс людье слꙑшавъше  мꙑтаре оправъдешѧ ба кръштъше сѧ. кръштенемь оановомъ М Лк 7.29 З въторое кръщене премⷧеш дꙿнесь братре СЕ 90b 15—16 ꙇ дъштерьм. ꙇже отъ стаго кръштеньѣ не съмѣшат сѧ К 2а 21 ꙇ поганомъ стое кръстенье въ ъсть вельѭ мѣті. а не ѹкоріꙁнѣ творіть К 2а 18  тѹ аб срьдьце въдавъ прошааше кръштенꙗ С 25.6—7 2. Измиване, почистване на съд ꙇ на мънога сѫтъ ѣже прѩсѧ дръжат. крьштенѣ стькльнцамъ  ъваномъ М Мк 7.4 З оставьше бо ꙁаповѣдь бжѭ. дръжте прѣданѣ лвска. кръштенѣ ъваномъ  стькльнцамъ М Мк 7.8 З M З А СК Б Е СЕ К Х С Гр βάπτισμα βαπτισμός крьстенье кръщене кръштень крьштене крьщене кръштен кръщень кръштенье Нвб Срв кръщение, кръщание диал кръщенѐ диал ОА АК НТ Дюв НГер ЕтМл МлБТР БТР АР ДА