Старобългарски речник
крьстьнъ 
крьстьнъ -ꙑ прил Кръстен; от, на кръста  ꙃвѣре лютї ѹжасѫ сѧ. ѡбраꙁа крстнаго Е 36а 11 гі ... же нꙑ крстънꙑмь мѫенемь. в дьне ... ꙇꙁбавлъ ес СС Ib 23—24 ꙇ подѣлье крьстъное нбо створь К 11b 24—25 прогнанъ бꙑстъ слоѭ кръстьноѭ С 554.27 дрѣво крьстьно τὸ ἰκρίον τοῦ σταυροῦ, τὸ δένδρον τοῦ σταυροῦ, ξύλον σταυροῦ Кръстното дърво, кръстът Христов  потомь пргваждатъ сꙙ на дрѣвѣ крьстьнѣѣмь С 11.11—12 на семь дрѣвѣ крьстьнѣѣмъ рѫцѣ простьръ С 353.9—10 ста дрѣво кръстъное. на н҄емъже пропꙙ шꙙ (!) стнънꙑ вноградъ глагол҄ꙙ С 353.15 ꙁнамень крьстьно τὸ σημεῖον τοῦ σταυροῦ Кръст, кръстен знак  сътворвъше ꙁнамен кръстъно на лцхъ свохъ С 180.14—15 прьстꙑ своѧ ѹкрѣпвъ. правьдьнꙑ ꙁнаменмъ кръстънꙑмъ С 552.27—28 ꙁнамень наръта крьстьно С 567.30 слово крьстьно λόγος τοῦ σταυροῦ Слово за кръста слово крстное. кⷰ҇о Е 33а 2 Е ТФ СЕ СС К С Гр τοῦ σταυροῦ крьстънъ кръстьнъ кръстънъ крестънъ Нвб кръстен ОA, BA, АК НТ Дюв НГер ЕтМл МлБТР АР ДА