Старобългарски речник
крьстꙗньскъ 
крьстꙗньскъ -ꙑ прил Християнски, на, от християните н раꙁѹмѣлъ стнънꙑѩ вѣрꙑ крестьѣнъскꙑ СЕ 67а 1 поꙿто санъ сво  родъ оставвъ. къ сѹтьнѣ крьстꙗньстѣ вѣрѣ прстѫп С 101.10 по стнѣ велка стъ вѣра крьстꙗнъска С 105.24 велкъ богъ крьстꙗньскъ.  велка слава мѫжа сего С 230.16  повелѣ цѣсарь савор. неьствъмъ влъхвомъ. свꙙтꙑѧ цръкв хръстꙗнъскꙑ огн҄емъ ꙁажꙁат С 255.2 гоже бж просвѣштень. на двънꙑ го прведе кръстꙗнъскꙑ свѣтъ С 539.16—17 велаѭште ба кръстꙗньска С 541.5 СЕ С Гр τῶν χριστιανῶν крестьѣнъскъ крьстꙗнъскъ кръстꙗнъскъ крьстꙗнескъ крьстіꙗньскъ крьстьꙗньскъ хръстꙗнъскъ Нвб Срв християнски ОА Дюв ЕтМл БТР АР