Старобългарски речник
крьстꙗнꙑн҄
крьстꙗнꙑн҄
-ѩ
ж
Християнка
крьстꙗнꙑн бо есмь
С
131.15—16
онъ же рее кръстꙗнꙑн҄ л с. она же глагола е кръстꙗнꙑн҄ смъ
С
132.19,20
Изч
С
Гр
χριστιανή
кръстꙗнꙑн҄. крьстꙗнꙑн
Нвб
Срв
християнка
ОА
ЕтМл
БТР
АР