Старобългарски речник
крьстꙗнъ 
крьстꙗнъ -а м Християнин; който е привърженик на християнската вяра ꙇмѧ ѣко крьстѣн есте З Мк 9.41 ѣко нѣстъ крестьѣнъ СЕ 66b 16 ꙇ сномъ свѣтѹ кръстьѣномъ К 2а 18 савнъ же неьствꙑѧ вѣрꙑ. наріцамꙑмъ кръстꙗннъ С 146.30 мѫж же крьстꙗн пршедъше въꙁꙙшꙙ тѣлесѣ стѹю С 185.9—10 вьнде антхръстъ въ градъ. погѹбтъ крьстꙗнꙿ С 221.4 вьлѣꙁъша же обрѣтоста девꙙть мѫжь крьстꙗнꙑ ꙁатворенꙑ С 255.26 З СЕ К С Гр χριστιανός φιλόχριστος δοῦλος τοῦ ϑεοῦ τοῦ Χριστοῦ кръстꙗннъ хрстанъ крестьѣнь крьстіꙗнъ кръстꙗнъ крьстьꙗнъ кръстьꙗнъ крьстꙗннъ хрстꙗнъ крестьѣнъ крьстꙗнꙿ Нвб Срв християнин ОА Дюв НГер ЕтМл БТР АР