Старобългарски речник
крьстт сѧ 
крьстт сѧ -крьщѫ сѧ -крьстш сѧ св несв Мия се, измивам се ѣко не прѣжде сръст сѧ пръвѣе обѣда М Лк 11.38 З М З Гр βαπτίζομαι кръстт сѧ Нвб Вж. при крьщат