Старобългарски речник
крьстт 
крьстт -крьщѫ -крьстш св несв 1. Кръщавам, извършвам ꙇ же вѣрѫ метъ  кръсттъ сѧ съпасенъ бѫдетъ М Мк 16.16А нъ посълавꙑ мѧ кръсттъ въ водѣ М Йо 1.33 З А СК поставенъ бꙑвъ апстлꙑ д(ам)ащѣннъ сѫ. съ апостла павла. повѣданемъ бжемъ крст.  прведенъ бꙑвъ къ лїкню кнѧꙃѹ Е 38б 7 ꙇꙁволвꙑ въ еръданѣ крꙿстт сѧ СЕ 6a 12 ꙁаклнаѭ тѧ бгомь. крьщьшмь сѧ въ еръданѣ СЕ 53а 2 вьсѣкъ кръштенъ съ страхомъ. ꙇ трепетомь храніт К 2а 29—30 длъженъ естъ вьсѣкъ кръштенꙑ. самъ себе іста хрант К 2а 40 въ мꙙ г сѹ ха крьст сꙙ вь н҄ь С 94.9—10 нъ не ѹ т врѣмене естъ схъ слꙑшат. ст кръщене ісъ кръствъ сѧ самъ. да аще снъ бж кръст сѧ. къто ѹже кръщенꙗ небрѣгꙑ благоьстѹетъ. кръст же сѧ не да грѣховъное прметъ оставлене Х I Аа 4—5, 6—7, 10 2. Прич. мин. страд. като същ. крьщен м мн οἱ νεοφωτισϑέντες Тези, които са приели кръщение; покръстените; тези, които са приели християнството  сътворшꙙ цръкъве.  многꙑ кръштенꙑѧ отъ мѫенка. постав попꙑ  дꙗкꙑ С 236.26 3. Правя кръстен знак, прекръствам  по тоⷨ҇ въложⷮ҇ крстꙑ въ водѫ крстѧ м СЕ 6а 23 оанъ крьстѧ ῎Ιωάννης ὁ βαπτίζων Иоан Кръстител ꙇ глаше ѣко оанъ кръстѧ въста отъ мрътвꙑхъ М Мк 6.14 З крьстт сѧ М З А СК Б Е СЕ К С Х Гр βαπτίζω φωτίζω кръстт крꙿстт кръстіт Вж. при крьщат Нвб