Старобългарски речник
крьсттел҄ь 
крьсттел҄ь -ꙗ м оанъ крьсттел҄ь ЛИ ᾿Ιωάννης ὁ βαπτιστής Йоан Кръстител [вж. при оанъ]. ꙇоанъ к(рь)сттель посъла нꙑ къ тебѣ М Лк 7.20 З прде бо оанъ кръсттель М Лк 7.33 З мⷺца сепⷠ҇ д҃ стааго пррка ꙁахарѩ оца оⷩ҇а прдѧ крслѣ А 114d 29 ꙇ стопамъ послѣдоват. велкааго прка лѩ. ꙇмѧ стааго оана крсттелѣ СЕ 99b 2 (о) стѣмь оанѣ прѣⷣ. крсттел СС IIIb 11 М З А СК Е СЕ СС кръсттель Нвб кръстител ОА НТ Дюв НГер ЕтМл МлБТР БТР АР ДА