Старобългарски речник
кръмь
кръмь
-
м
Кръмчия, кормчия
кръмьѭ ѹбшꙙ. сѫштїхъ с н҄мъ. въ глѫбнѣ потопꙙтъ
С
472.13
Прен.Наставник, ръководител, съветник.
самъ спсъ прблжь сꙙ дѣше с н҄ма. наста дѹшевьнꙑ крьмь. рѣшт прѣрѣканьꙗ ю
С
474.17
Изч
С
кръмь
крьмь
Нвб
кормчия
ОА
ЕтМл
БТР
АР
Срв
кърмач, кръмач
диал